Алт

Обуща, проскърцващи по мокрия асфалт.

Шинел. Износен, изподран,

Брадясал и изгубил своя алт

върви певецът попилян.

След него стъпки мокри

отекват във паважа,

но забраниха с думи кротки аз тука да разкажа

за тоз певец забравен.

За неговият нежен глас,

който бил така прославен,

но във миг на мигновен захлас

загуби всичко.

Дъждът го брули във лицето,

а спомените във гърба.

Певецът падна по очи

и нещо бодна го в сърцето.

В миг го забоя

и прокърви.

Певецът станал бе човек,

обикновен кобалт,

загубил своя алт.