Невиждащ

Той не беше сляп. Просто не виждаше. Беше загубил онова, което го подтикваше инстинктивно да намира детайлите, малките неща, носещи му радост. Ето сега, той вървеше по тихата уличка, единствено осветявана от голямата кръгла луна. Преминаваше покрай тъмните постройки, кипящи от живот денем. Тя не бе оставила отпечатък тук. Но съзнанието му, душата му бе белязала завинаги. Не можеше да вдигне очи без да види пред себе си лицата на тогавашните си приятели. И в следващият миг как тя му ги отнема. Тя… войната. Жестока, непрощаваща, ужасяваща. Как да живее без нея, като цял живот беше ВЪВ нея?

Хората го наричаха „герой“ – дума, която оставяше горчив привкус в устата му. В своите очи той бе никой. Бе загубил себе си отдавна, там – на фронта. Сред разпръснатите тела на събратята му, сред летящите куршуми и гранати; сред толкова изгубени души. А сега се прибираше в квартирата си. След стотици нощи, прекарани под земята.

Той вървеше по улицата. Стъпките му отекваха по мокрия асфалт. От близката боклуджийска кофа изскочи мръсна котка и претича пред него. Той се стегна. Половин година и още не можеше да свикне. Настръхваше при най-малкия шум и посягаше към предполагаемото оръжие. Секунда по-късно разбираше, че вече не е там и не го дебне враг от близкото укритие. Просто котка. Една скапана обикновена котка. Освен облекчение, в очите му се мярна и голяма доза разочарование. Дали му липсваше? Как ще му липсва, нали всичките му другари загинаха заради нея? Беше й отдал целия си живот. Нямаше друго семейство. И сега да я забрави?

Прибра се в квартирата си. Легна си без да яде. Не ядеше много. Зазоряваше се.

- Тук Еди би казал: „По дяволите, поредният ден на сухоежбина. Езикът ме сърби за нещо по-силно“ – помисли си той, загледан в тавана. Същият ден снаряд го бе разкъсал. – Дори лицето му не можах да позная… Ех, приятелю, дано похапваш и пийваш блажено сега.

Затвори очи и се унесе. Сънува приятелите си. Всичките. Радваха му се, викаха го да отиде при тях. Без да се колебае той им подаде ръка и остана.

С началото на зората той превърна последния си сън в реалност.

#невиждащ #военен