Бялата страница

Бялата страница ме плаши.

Има линии, които не се пресичат;

защо?

Не е като да съм на няколко чаши,

но защо пък не?

Знаеш ли, вчера си мислех за теб.

Видях наши снимки; избледнели, но наситени.

Странно.

Погледни, ъгълчетата на тази са леко разнищени,

… говорят.

За сълзи пролети и много сънища неосъществени.

да.

Хей, спомни си онова лято.

Не, чакай!

Недей, спомените прелетяха като ято.

Тръгвам.

Остани, вчера мислех за това как…

Спри.

Обаче аз започнах пак

да мисля и да пиша денем, та до мрак.

Излъга.

Страниците останаха празни.

Но линиите сега се пресичат.

И тичат?

Достигат онова, което ги запълва.