"Коледна" история

Навън бе студена и спокойна нощ. Снежинките безшумно се трупаха върху отдавна изстиналата земя. Образувалата се снежна покривка бе непокътната и блестеше на лунната светлина. Всичко спеше – хората, къщите, вятърът, звездите. На пръв поглед приказката в навечерието на Коледа беше идилична.

Иззад ъгъла се показа сянка, внушителна и загадъчна. Чуха се стъпки върху пресния сняг, който хрупаше недоволно изпод тежестта. Сянката беше на мъж. Той вървеше забързано, умислено и сякаш не забелязваше малките ледени кристалчета, танцуващи около него. Но те не бяха единственото, което той не виждаше. В този миг мъжът вдигна поглед и видя две светлини, които стремглаво се приближаваха към него, и… стана тъмно.

Когато се опомни, мъжът не виждаше нищо. След няколко секунди успя да фокусира погледа си и се огледа. Намираше се в бяла стая с висок таван. Изправи се и забеляза, че досега бе лежал на един сравнително голям и удобен бял диван. В другия край на стаята имаше широко бюро с два стола срещу него, разбира се, изцяло в тон със стаята. Той не помнеше нищо... Дали чакаше някого? От вратата вляво, която той очевидно не бе забелязал, излезе жена с папка в ръка. Косата й бе вдигната на строг кок, а бялата й рокля нежно се спускаше по краката й.

– Господин Хофман? – Това ли бе името му? Мъжът обърна глава към нея. – Господинът ще Ви приеме, само че Ви моли да вземете всичко със себе си. – Господин Хофман стана и се огледа. В стаята нямаше нищо негово. Дори белият костюм, в който бе облечен, не беше негов. След като се позамисли за известно време, той вдигна рамене и пристъпи в стаята.

Влезе и се огледа – вътре имаше само едно огледало. Вратата рязко се затвори зад мъжа и той стреснато погледна по посока на звука. Когато се обърна обратно към вътрешността на стаята, забеляза човек, приседнал на стол до огледалото. Беше изцяло в черен костюм и изглеждаше замислен. Господин Хофман се приближи плахо към мъжа. Погледите им се срещнаха - времето спря. Бяха бяло срещу черно, Ин срещу Ян, добро срещу зло, минало срещу настояще. Мъжът в бяло проговори пръв:

– Кой сте Вие и какво правя тук?

Мъжът в черно поклати глава и заговори:

– Как може да си бил такъв? Как може да си се заблуждавал толкова? Как може цял живот да търсиш нещо, което е било пред очите ти? Защо съм толкова сляп...

– Чакайте, забавете малко... Няма ли да ми обясните кой сте и защо съм тук?

– Кой съм аз?! – ядоса се мъжът в черно – Ела да видиш! – Той хвана под ръка мъжа в бяло и го завлече пред огледалото – Гледай!

Мъжът в бяло стоеше неподвижно и не можеше да осъзнае това, което виждаше. Двамата бяха напълно еднакви – коса, нос, очи.. всичко, с изключение на костюмите. След като се поокопити малко, той събра сили да попита... себе си?!

– Добре, значи аз съм... ти. Защо тогава сме в различни костюми и откъде се появи, при положение че стаята беше празна, когато влязох?

– Аз съм миналото Ти, а ти си настоящето Аз. Извиках те, защото не издържам повече - правиш грешка. Огромна грешка! Повтаряш всичко онова, което аз вече съм правил. И отново, и отново... Не виждаш ли, че не става? Толкова си се вглъбил в реалността, в материалното, че не виждаш истински важните неща. Кажи ми какво прави преди да дойдеш тук. – Мъжът в бяло се позамисли.

– Ами, вървях... и-и... мислех. После... – спомените му бяха размътени.

– За какво мислеше?

– Не помня... аз... ударът беше... – мъжът в черно го спря.

– Аз ще ти припомня. Мислеше как това ще бъде поредната Коледа, в която няма да можеш да си позволиш подаръци за семейството си.

– Да, като се замисля, имаше нещо такова. Заплатата ми е прекалено малка, за да...

– Ето, виждаш ли? А случайно да забеляза, че навън вали великолепен сняг, при положение че не е валяло от три години? Забеляза ли окачената на стената рисунка, която малкият ти син бе нарисувал специално за любимия си баща? Забеляза ли изражението му, когато ти дори не забеляза тази изпълнена с обич рисунка? Ако ти продъжиш да не забелязваш малките, но важни неща, никога няма да бъдеш щастлив! Малките неща осмислят целия живот на един човек. Правят го по-цветен. Моля те, промени живота си, за да промениш и моя!

#бялочерно #история #коледно #миналонастояще