Три сърца
- theflightoftheowl
- Sep 24, 2013
- 1 min read
Фантазията срещнала реалността и я попитала:
- Ти какво даваш на хората?
- Давам им реалния поглед върху нещата. Давам им истината такава, каквато е. Така те живеят и мислят много по-рационално, като действително съществуват. Ами ти?
- Аз... аз минавам след теб и оправям техните разбити души. Аз им помагам, като им показвам, че има и друга действителност, освен твоята.
- Да, но тя не е истинска.
- Защо мислиш, че твоята е истинска? Ами ако е точно обратното?
- Тогава работата и на двете ни си губи смисъла.
- Не, тогава всичко ще е различно, може би по-хубаво... Кой знае?
Мълчание.
- Но аз нямам нужда от твоята помощ – обадила се реалността.
- Бъркаш. Ако ме няма мен, хората ще си живеят един сух еднообразен живот, изпълнен с... ами... нищо. И твоята работа ще стане излишна. След като хората живеят в битовизма, защо ще им е някой, който да им напомня, че трябва да го правят? Същото е и при мен. Без теб няма да останат хора, на които да помагам и които да вдъхновявам.
Ние не можем една без друга!
Comments